Под тъмни небеса

Разяжда гърдите ми кървава рана,

отпущат се в немощ ръце…

А в целия свят ти едничка остана

най-скъпа за мойто сърце…

Аз умирам и светло се раждам —

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Живота бездушен ме люто измами,

крилата ми светли скова

и с клетви и вопли сред пропастни ями

наведох аз горда глава.

А някога слънчевий блясък обичах,

сънувах победни борби