Не знам как стана така, че такова прекрасно нещо като романа на братя Стругацки „Далечната дъга“ премина вниманието на режисьорите. Режисьорите правят неуспешни опити да филмират най-сложните книги на Стругацки, докато една напълно плодородна тема, която би направила отличен филм-катастрофа, остава в сянка. Хубаво е, че има илюстрации за множество издания на романа, излезли у нас и в чужбина. Събрах няколко, които ми се сториха интересни.
Катастрофата от планетарен мащаб, описана в „Дъга“, според мен е един от най-ярките и впечатляващо описани литературни образи на бушуваща смъртоносна природна стихия. Илюстрация за немското издание на романа от 1973 г Според сюжета на книгата, на далечна планета те провеждат рисковани, но много необходими за човечеството експерименти с телепортация, които между другото са много успешни. Но след всяко нулево прехвърляне на експериментален обект, вълни избиват от полюсите на планетата — енергийни «стени» до небето, търкалящи се от полюсите към екватора и изгаряйки целия живот по пътя си, оставяйки гладко черно пустинен.
Засега «вълните» могат да бъдат неутрализирани чрез поглъщащи машини, но един ден възниква вълна с невероятна сила, която неумолимо срива жизненото пространство на планетата, движейки се от север и юг към екватора. Хората са оставени да бягат почти в блъсканица, бягайки от вълна, която буквално «поглъща» света им.
В края на романа децата са изпратени в орбита, докато възрастните са оставени да чакат съдбата си на бързо стесняваща се ивица между две черни стени на вълна, приближаваща се от полюсите.
