Фредрик Бакман

Човек на име Уве

Notify me when the book’s added
To read this book, upload an EPUB or FB2 file to Bookmate. How do I upload a book?
  • bincishas quoted4 years ago
    Сега разбираха единствено от компютри и машини за еспресо. Накъде беше тръгнал този свят, след като хората нито умееха да пишат, нито да сварят едно кафе?
  • Sanyahas quoted4 years ago
    Нито един от тях обаче не я гледаше така, както момчето, което седна до нея във влака. Гледаше я така, сякаш тя беше единственото момиче в света.
  • b5895869574has quoted5 years ago
    – Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
  • Елица Гулеваhas quoted3 years ago
    Ако обаче някой бе попитал, той щеше да каже, че не е живял, преди да я срещне. Не живееше и след това.
  • Aylin Sunaewahas quoted3 years ago
    Хората все повтаряха, че Уве бил „изпълнен с горчивина“. А той просто не се хилеше непрекъснато.
  • Aylin Sunaewahas quoted3 years ago
    Човек трудно признава, когато сгреши. Особено когато е бъркал прекалено дълго време.
  • Aylin Sunaewahas quoted3 years ago
    Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
  • Aylin Sunaewahas quoted3 years ago
    Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно?
  • Aylin Sunaewahas quoted3 years ago
    Тихият подход винаги е бил предпочитаният ѝ начин на действие, когато двамата се разправят за нещо. Независимо дали е жива, или мъртва.
  • Aylin Sunaewahas quoted3 years ago
    Все си мислим, че има достатъчно време, за да направим нещо с другите. Ще имаме достатъчно време, за да им кажем онова, което искаме. След това обаче нещо се случва и ние се хващаме за думи като „ако“.
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)