Оставих те да си отидеш

Бях глупачка, че повярвах, че мога да избягам от миналото. Колкото и бързо да бягам, колкото и надалече, никога няма да мога да го надбягам.

Дете с изключително слабо отражение върху заобикалящия ни свят, но център на моя живот.

вълнението от този нов свят, в който расте. Успява да разбере нещо

Когато се прибра у дома, Магс се намираше в дневната и гледа

Страхувам се от въпросите, които вероятно се разхождат в ума на Патрик: защо съм дошла в Пенфейш, защо съм напуснала Бристъл, защо съм съвсем сама.

За момент се замислям дали не съм имунизирана срещу физическата болка: чудя се дали човешкото тяло не е проектирано така, че да не може да усеща едновременно физическа и емоционална болка.