Без теб

обра готвачка бе Никол... При това умееше и да води разговор, да задава въпроси и да получава отговори.

Каква е тази любов?“ Питах се често.
Само те знаеха отговора...
Аз – не.
Дори науката не ми помогна.

ато принципи на поведението му, като част от морала му както в Диеп, така и в Париж, навсякъде. А това му струваше цяло състояние! Лили мило му се подиграваше. Никой парижанин не би направил това. В такъв случай той не бе парижанин.

т две години Марк обикаляше парижкото метро и всеки път даваше по два франка, когато срещнеше някой несретник. Бе запазил този си навик от Диеп, където баба му винаги даваше по нещичко на уличните просяци. Година след година тя бе изграждала у Марк скàлата на ценностите и го бе научила колко е важно хората да си помагат, бе му помогнала да преодолява страха си от бедните, да превъзмогне неудобството си и без да се срамува, да им дава по нещичко. Нейните уроци бяха залегнали

Пръстенът със сапфир, който носеше Лили... Неговите чувства към нея откак се помнеше.

Наведе се отново към чантата си и веднага се изправи.

Отиваме към Спортната зала, госпожо Витрал! Пътьом

Понякога, когато се обединят две несполуки, е възможно да се състави положително житейско уравнение, както когато от два знака минус се получава плюс.

Приятно е, в края на краищата – помисли си Гран-Дюк, – да решаваш така живота и смъртта на другите, да бдиш над тях години наред и накрая да ги обречеш на гибел, да ги пожертваш... да си играеш със съдбата като хитър и непредвидим бог...“ Но всъщност не бе ли и той по същия начин жертва на такъв садистичен бог?