Людмил Тодоров

Към съдбата изпитвам онова, което изпитвах към леля Ангелина, една моя леля по майчина линия. Тя беше изключително проклета жена, но беше член на семейството.

Онзи, който е готов да се изненада от очевидното, е роден философ.

Всички важни разговори продължават две-три минути, не повече.

Дори да ги забелязва, се прави на разсеяна, защото знае, че прекалената наблюдателност вреди на човешките отношения.

„Интересно колко много неща може да скрие една човешка усмивка“.

Довчера бяхме неразделни, а днес се разминаваме като пътни знаци. Колко изменчива е човешката душа!

- Как успяваш да видиш нещата откъм хубавата им страна?

Тя се усмихва и казва:

- Старая се. И се насилвам малко. Непрекъснато си напомням, че всичко зависи от мен. От мен зависи дали да бъда щастлива, или нещастна. Има хора, които предпочитат да бъдат нещастни. Звучи абсурдно, но е истина. Пред нас няма големи пречки да бъдем щастливи. И в най-трудни моменти упование винаги ще се намери. Важното е да го потърсиш. Потърсиш ли го, ще го намериш.

Забелязала съм, че най-очевидните неща се виждат най-трудно.