Даниел Лори

Тони беше толкова самодоволен и самовлюбен лайнар, че дори не усещаше болка. Щеше обаче да усети нещо много сериозно, преди да съм излязъл от стаята.

Когато тръгнах към стълбището и се насочих към гостите във фоайето, от стария магнетофон се чуваше песента „Вечер в Рим“. Там бяха сестрата на татко и съпругът ѝ, неколцина братовчеди, само мъже, и брат ми Тони, който гледаше втренчено в посока на Никълъс.

Обичах брат си, но той беше безразсъден и импулсивен, готов да стреля по всичко, което се движи, ако реши, че не е по вкуса му