Ървинг Стоун

смяташе за важен обрат в психоанализата:

На това място Зигмунд сподели едно свое ново схващане, което смяташе за важен обрат в психоанализата: удоволствието и неудоволствието са свързани с размера на наличната необвързана енергия в душевния живот. Неудоволствието съответства на нейното увеличаване, а удоволствието – на намаляването ѝ. Душевният апарат се стреми да поддържа количеството на своята енергия възможно най-малко или поне постоянно. Това е и най-добрата формулировка на принципа на удоволствието, „защото ако работата на душевния апарат е насочена към поддържане на малко количество енергия, то всичко, което допринася за повишаването ѝ, ще се възприема като дисфункционално, като неудоволствие.“ Обърна внимание на семейство Страчи, че „принципът на удоволствието произтича от принципа на константността.“

Въвеждаше строго разграничение между азовите нагони, които поради стремежа към инерция създават напрежение, разрешаващо се в смъртта, и сексуалните нагони, които работят в полза на продължаването на живота. Ерос и Танатос. Любов и Смърт. Двете полярни сили в човешката природа.