В моя свят нещата не изчезваха. Дори когато ги нямаше, остатъците дълго напомняха за тях. Така беше с всичко. С всяко мое работно място. С всяка моя любов. Искаше ми се някой да събере останките, да измие след поредното разпадане, да премахне всяка вещ, всеки вик от радост, всеки аромат. Но в моя свят никой не събираше пазарите. След сладките пъпеши дълго вонеше на гнило.
b3488708076has quoted2 years ago
Няма смисъл да порасна. Само ще хабя повече плат за рокли.
b3488708076has quoted2 years ago
Вратата се затвори след нея. Колко слаби сме жените – живеем заради желанията на мъжете си. И колко силни сме, защото обикновено успяваме да ги осъществим. Пред очите ми се появи бившият ми мъж, нощите до
b0213676482has quoted2 years ago
Отдъхнах си. От грешките най-много мразя нелепите. Ако изобщо има други
Маги Красимироваhas quotedlast year
Робин – попитах го в онази тъжна вечер, – къде точно боли, когато умре майка ти?
– О, знам ли? Боли, докъдето ти стига погледът, навсякъде, където си ти, и дори още по-нататък.
Маги Красимироваhas quotedlast year
Колко слаби сме жените – живеем заради желанията на мъжете си. И колко силни сме, защото обикновено успяваме да ги осъществим
Маги Красимироваhas quotedlast year
Всички жени имат мустаци, просто ги махат – каза баба.
– Мама няма.
– И аз така мислех за майка ми. Но когато я хвана склерозата и забрави да ги маха, се превърна в хайдутин
b6404776444has quoted2 years ago
– Наистина ли ще оберем банка? – развълнувах се.
– Естествено.
– А ако отидем в затвора, вечно неумиращи? Ето на това му се казва доживотен затвор!
b6404776444has quoted2 years ago
Погледнах и пред мен се появи размазаният ѝ образ. Може би затова я познах. Изглеждаше както преди, докато я гледаш през сълзи. Малко по малко очите ми се изчистиха и тя остаря.
b6404776444has quoted2 years ago
– Знаеш ли... останах, защото се тревожа за теб. Но в ей такива моменти ми се иска да бях тръгнал.
Той се качи горе в стаята, а аз се натъжих колкото за мартини. Бутилка мартини.