Тони Ганчев

– Винаги ще има хора, които ще откажат да те приемат. Ти обаче остани вярна на себе си. И знаеш ли защо, защото дори да си най-вкусната ябълка, винаги ще има такива, които не обичат ябълки. Нали? – разсмя се доволно старицата

А задължението не може да ти осигури онова щастие, което ти носи забавлението.

Добрите хора ти носят щастие. Лошите хора ти носят опит. Най-лошите хора ти дават урок. А най-добрите хора ти дават спомени.

Щастливият човек има дарбата да подобри средата, в която живее.

Той ми каза така – вие, градските хора, постоянно се интересувате кой какво ще каже за вас и как изглеждате. Затова, ако искате да сте здрави и щастливи, престанете да живеете според външния вид: тези, които скриват реалността, се преструват. Те искат да създадат впечатление, че са идеални, играят роли, за да изглеждат съвършени и добри в очите на околните. Тези хора са лъскави отвън, но с малки корени отвътре. А съдбата им са болката, лекарят, аптеката.

Щастието не е в липсата на проблеми, а в способността да се справяме с тях. Гледай това, което имаш, а не това, което си изгубила

Огледа се. Първо видя тревата, зелена, яркозелена. После вдигна поглед нагоре и заоглежда дърветата – бяха толкова красиви! Като че ли за първи път в живота си виждаше дървета. А след това погледна небето, вдиша дълбоко въздух и се почувства свободна. И за първи път оцени, че е жива и осъзна, че само това ù е напълно достатъчно.

Какво толкова го мислиш? Живей го този живот.
– Ами опитвам се...
– С колко дни на този свят мислиш, че разполагаш? Имаш право да се тревожиш само ако ще живееш вечно. Всъщност тук, на земята, разполагаме с толкова малко време, че е по-хубаво да го прекарваме в забавление, отколкото в тревоги.

– Щастието не е в липсата на проблеми, а в способността да се справяме с тях. Гледай това, което имаш, а не това, което си изгубила – старицата запали нова цигара и подаде кутията на Геновева. – Вземи си още една

– Не можеш, нямам телефон.
– Как така? Ти си първият човек, който ми казва, че няма телефон.
– Не ми трябва.
– Въобще?
– Не. Идеално си живея без телефон.
– А когато искаш да говориш с някого, какво правиш?
– Отивам да го видя.
– Звучи добре.
– Така е. Просто се качвам на рейса и отивам при човека, с когото искам да говоря