Упование

някои от нас не си вземат поука от жегата. Трябва ни огън.

Не исках той да излезе от банята.

Чаках го да ме докосне.

– Тя определено е причина човек да остане тук, нали? – викам към него аз. Той е на няколко метра над мен. – Харесва ми, че е с нас.

Кейлъб продължава да се катери нагоре по склона към върха на водопада.

– Кимни веднъж, ако си съгласен – казвам му аз.

Накрая той ме поглежда и за момент спира изкачването си. Тъмните му очи са безизразни, както винаги.

Но аз продължавам.

– Знам, че си – дразня го aз. – Така ѝ се нахвърли онази вечер, че не можа да каже и дума.

Той премества погледа си обратно към брега, където е Тиърнън. Аз също поглеждам натам и виждам, че е свалила ризата си и сега е облечена в бяло горнище на бикини върху тяло, което крие дяволски добре под дрехите ми. Шортите ѝ са все още на нея, а гърдите ѝ са почти изскочили от горната част на банския. Тя седи върху одеялото си с ръце, подпрени на коленете си, и ни гледа през слънчевите си очила.

– Как я усети – питам го аз.

Когато се обръщам обаче, виждам, че Кейлъб се катери нагоре, а черната му коса е залепнала по врата и слепоочията му от пот.

– Кейлъб? – грабвам едно камъче и го хвърлям в краката му. – Как беше тя?

Той ме гледа намръщено, но продължава.

Поглеждам отново към Тиърнън. Баща ми кляка до нея и ѝ показва как да сложи стръв на кукичката. Трябва да призная, че тя се сработва доста добре с него. Аз лично адски мразя риболова.

– Чудя се как се усеща, когато е щастлива – казвам му аз. – Когато се отдаде на някого и си позволи да го иска.

Бих искал да я видя как изглежда, когато се почувства жива.